Онова момче - Азис

Онова момче наивно

страшно искаше да пее,

но светът му се изсмя в лицето.

Този свят — почтен привидно —

той за зрелища живее:

зрелища поиска от момчето…

И театърът започна,

и звездата ми изгря,

и скандален, и порочен,

срещу себе си вървя…

Припев:

Как ми омръзна този мой театър —

фалшивата ми маска, с която ме обичат.

Душата плаче като вързан вятър,

а хората ме мислят за зрелищно циничен.

Как ми омръзна този мой театър…

Дали ако престана всички ще ме съдят?

Душата плаче като вързан вятър,

душата настоява себе си да бъда…

Като куче сам живея,

лъжа се, че се обичам.

Все по-трудно ми е да се смея.

Плаче ми се, ала пея

и ме аплодират бурно

и да се усмихвам пак съм длъжен…

И театърът не свършва,

и звездата ми блести,

а сърцето пита тъжно:

«Накъде отиваш ти?!

"

Припев:

Как ми омръзна този мой театър —

фалшивата ми маска, с която ме обичат.

Душата плаче като вързан вятър,

а хората ме мислят за зрелищно циничен.

Как ми омръзна този мой театър…

Дали ако престана всички ще ме съдят?

Душата плаче като вързан вятър,

душата настоява себе си да бъда…

ese chico es ingenuo

él realmente quería cantar,

pero el mundo se reía en su cara.

Este mundo - aparentemente honorable -

vive para los espectáculos:

anteojos solicitados al chico…

Y empezó el teatro,

y mi estrella se alzó,

a la vez escandalosa y viciosa,

voy contra mi mismo...

Coro:

Cómo me cansé de este teatro mío -

mi máscara falsa con la que me quieren.

El alma llora como un viento atado,

y la gente piensa que soy espectacularmente cínico.

Que cansada estoy de este teatro mio…

Si me detengo, ¿me juzgarán todos?

El alma llora como un viento atado,

el alma insiste en ser ella misma...

vivo solo como un perro,

Estoy mintiendo que me amo.

Cada vez me cuesta más reírme.

Estoy llorando, pero estoy cantando

y me aplauden fuerte

y tengo que volver a sonreir...

Y el teatro no acaba,

y mi estrella brilla,

y el corazón pregunta con tristeza:

"Adónde vas ?!

"

Coro:

Cómo me cansé de este teatro mío -

mi máscara falsa con la que me quieren.

El alma llora como un viento atado,

y la gente piensa que soy espectacularmente cínico.

Que cansada estoy de este teatro mio…

Si me detengo, ¿me juzgarán todos?

El alma llora como un viento atado,

el alma insiste en ser ella misma...